Младежки консервативен клуб подкрепя усилията на Министерство на образованието и науката в усилията му да наложи религиозно образование в българските училища. Обръщаме внимание, че това е стратегически ход, чийто плодове нашето общество ще бере в бъдеще – но е изключително важно основите да се поставят сега, без отлагане.
Предвид широко разпространените обструкции срещу предложения от МОН учебен предмет „Религия и добродетели“, искаме да напомним следното:
- този предмет няма да застраши устоите на светската държава – България е била светска държава и преди 1945 г., когато се е изучвал „Закон Божий“/“Вероучение“ като задължителен предмет и отделно всеки учебен час е започвал с молитва;
- религията не се конфронтира с науката, напротив – голяма част от науката е създадена от вярващи учени, в университети, създадени от Църквата;
- религиозното образование не ни отдалечава от Европа, напротив – подобен предмет (независимо дали на конфесионална или на философска основа) съществува в почти всички държави от ЕС, но не се преподава в държави като Китай и Северна Корея;
- ако Русия и нейната пета колона злоупотребяват с православието в България, то това е именно, защото българите не познават добре вярата си, нейния универсален характер и фундаменталните ѝ принципи и ценности. Обратно – тъкмо осигуряването на компетентност у следващите поколения ще сложи край на тези злоупотреби.
Съгласни сме, че религиозното самоосъзнаване следва да се случва основно в семейството и в Църквата/общността. Но училището, наред с първите две, е институция за формиране на човешката личност. Училището трябва да помага на семейството, да го допълва и да наваксва евентуалните пропуски.
Днес в България религиозното образование съществува като свободни избираем предмет. Тоест, избират го тези ученици, които вече са получили основата в семейството и/или религиозната общност. А останалите?
Независимо дали е с по-конфесионална или по-философска насоченост, „Религия и добродетели“ като задължителен учебен предмет ще бъде огромна крачка напред. Да, истинският ефект ще се усети след поне две десетилетия, когато първите нови випуски навлязат сериозно в обществено-политическия живот. Но днешните решения могат да бъдат инвестиция в бъдещето.