Автор: Траянополски епископ Иларион (по-късно - Доростолски митрополит), „Църковен вестник", бр. 1/1996 г.
Големите събития с особена значимост в евангелската история са отбелязани точно по кое време са станали. Така за проповедта на св. Йоан Кръстител се казва, че е почнала по времето на кесаря Тиберия и на поставените от него управители и първосвещениците в Юдея с напомняне и пророческо предсказание за това.
„Биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята" (Лука 3:2): Йоан, който живеел в пустинята, получил откровение да започне своята проповедническа дейност за подготовка на народа да посрещне проповедта на Господ Иисус Христос. Получил това откровение, Йоан „обиколи цялата страна около Йордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове" и това било в изпълнение пророчеството на Исаия, който казва: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките на нашия Бог" (Ис. 40:3). Това е гласът на Йоан като предшественик на Христа, затова е наречен Предтеча. Проповедта била силна. Народът се трупал на брега отвъд Йордан във Витавара, дето Йоан кръщавал, и казвал, че той ги кръщава с вода, а „иде по-силният" от него, Който ще ги „кръсти с Дух Свети и с огън" (Лука 3:16).
Господ Иисус Христос с пречистата Си Майка св. Дева Мария расъл в труд в дома на праведния Йосиф до 30-годишната Си възраст. В тази възраст можело да се встъпи вече на обществено служение. Затова, като станал на 30 години, и Той отишъл на Йордан да се кръсти. Йоан духом узнал, че идва Христос и посочвайки Го, възкликнал към народа: „Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене" (Йоан 1:29, 30). Колко ясна в съзнанието на Йоан е била великата спасителна мисия на Господа! С тия думи, Който „съществуваше преди мене", той посочва на предвечното съществуване на Бог Слово.
Йоан смутен, считайки се недостоен, казал: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?" (Мат. 3:14). Но Христос му казал да остави сега, „защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда" (Мат. 3:15). С други думи - да изпълним всичко писано в закона за спасение на човека. Йоан не възразил, кръстил Го и Иисус „веднага излезе из водите". Св. Йоан Златоуст съобщава, че Йоан потапял кръщаващите се до шия и ги държал, докато си изповядат всичките грехове. А Христос, безгрешен, не останал във водите задълго - „веднага" излязъл и станало великото събитие". „Отвориха Му се небесата" и Йоан „видя Духа Божи да слиза като гълъб и да се спуща върху Него" (Мат. 3:16). С вида на гълъб явилият се Дух Свети припомня библейското събитие - потопа при Ной. С донесената маслинова клонка от гълъба Ной разбрал, че вече има суша и че Бог благоволил и благословил сушата-земята за нов живот (Бит. 8:11). Настъпил мир между небето и земята. И сега Спасителят Христос идва да възстанови мира, който с греха на Адам смути живота в рая и разстрои цялата природа. Дух Свети се явил в този вид, защото гълъбът е чиста, кротка, незлобива птица. А с това ни се напомня, че Дух Свети е източник на чистота, вместилище на човеколюбие, учител на кротост, носител на незлобие. Дух Свети е вън от материалните, видимите сфери на познанието и затова, за да бъде достъпен за човешкия поглед, тук пред Йоан се явил във вид на гълъб.
И когато Дух Свети се явил над Иисуса, чул се глас от небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17). Това бил гласът на Бог Отец. И така, при Кръщението се явили трите Лица на Светата, Единосъщна и Неразделна Троица - Отец, Син и Дух Свети - единият Бог в Три Лица. Затова и празникът се нарича Богоявление.
Христос се е кръстил не заради Себе Си, а заради нас. Като съвършен и по Божество и по човечество Той не е имал нужда от кръщение. Това е сторил заради нас. Следователно в лицето на Христа цялото човечество се е кръстило в Йордан. Чрез Христа, над цялото човечество слязъл Дух Свети. Но за да ни се вмени това в наше оправдание, трябва да се изяви вяра, а това става чрез кръщението [християнското - бел. гл. ред.]. Сам Господ при раздялата с учениците Си преди Възнесението им поръчва: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). Приканвайки всички да приемат светото Кръщение, на този ден Църквата пее тържествено: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся" - „Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте". А да се облечеш в Христа, значи да се освободиш от онова, що е срамно и греховно. Да се облечем в Христа, значи да украсим душата си с добродетели, с покайни сълзи да се измием от греха, да засияе бялата одежда на чистотата, която имал Адам преди да съгреши. Първите християни сияели „като светила в света" (Фил. 2:15), казва ап. Павел. Само тъй, облечени в духовна чистота, ще може да се влезе в царството небесно и да се пее с ангелите „Алилуия".