Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ е открита на 10 октомври 1977 г. от Министерството на културата (тогава – Комитета по култура). Неин пръв директор е Гергина Тончева, заемала този пост до 8 ноември 2010 г.

По решение на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 7 декември 1994 г. НГДЕК има статут на лицей към Алма Матер.

В гимназията се изучават разширено древните езици латински, старогръцки и старобългарски език; литература, история, история на културата и философия, а така също съвременни езици - френски, немски, английски, новогръцки, руски, испански и италиански.

Курсът на обучение е 5-годишен (от 8. до 12. Клас) и протича в две степени – гимназиална и лицейна. Първата степен (от 8. до 10. клас) включва обучение по хуманитарни и общообразователни дисциплини със засилено изучаване на езици – древни и съвременни.

Във втората степен (11. и 12. клас) се изучават само специални и профилиращи дисциплини. Възможните профили за избор от учениците са „Латинистика“ с латински и италиански език; „Грецистика“ със старогръцки и новогръцки език; „Западен език“ (избор между френски, немски и английски); „Българистика“ (български език и литература); „Старобългаристика“ със старобългарски и руски език; „Природни науки“ (физика, химия и биология); „Философия и културология“ и „История и цивилизация“.

Плеяда блестящи учители са оставили диря в този храм на образованието. Ето някои от запомнящите се имена: Гергина Тончева, Орлин Йорданов (философия), Огнян Радев, Ели Стоилова (старогръцки език), Искра Атанасова (латински език), Живка Икономова, Мирена Янакиева (старобългарски език), проф. Даниел Вачков, Теодора Борисова, Мариела Папазова (история), Мирослав Миланов, Евгени Зашев (литература), Кирил Прибойски (химия), Илонка Джалева (една от първите българки с международен сертификат за футболен рефер)…

„Класическата гимназия“ е ковачница на бъдещия интелектуален елит, като нейни възпитаници нерядко са изкушени от идеологическия дебат. Сред кадрите на НГДЕК има и немалко консерватори, някои от тях членове на Младежки консервативен клуб – например, юристите Ангел Бузалов и Любомир Талев.