"Моето непрестанно учение и моята дългогодишна световна кариера в служба на културата са били и ще бъдат винаги в името на човечеството, на моя славянски род и в името на моята родна България, към която чувствам привързаността на син и гордостта за издигането на нейния престиж." (Борис Христов)

Борис Христов е роден в Пловдив на 18 май 1914 г. Основно и средно образование получава в София, където семейството му се премества да живее. Като ученик той участва в концертни изяви, проявявайки артистична и певческа дарба. Записва право в Софийския университет. По време на следването си пее в църковния хор при храм “Александър Невски”, в студентския академичен хор и в народния хор “Гусла”, където получава първата си вокална школовка. Гостуването в Софийска опера на известния руски бас Фьодор Шаляпин през 1934 г. в ролята на Борис Годунов подтиква младия певец към оперна кариера и през 1942 г. талантливият българин заминава за Италия да учи пеене.

Борис Христов постъпва в частната вокална школа на Рикардо Страчиари. След поредица от концерти на академията “Санта Чечилия” идва и първата роля – това е Колин в “Бохеми” на Дж. Пучини, на сцената на малкото градче Реджо ди Калабрия. Следват и други изяви на младия бас, една от които е през февруари 1947 г. на сцената на Римската опера в ролята на Пимен от “Борис Годунов” на М. Мусоргски.  Диригент е маестро Антонио Вото, който през следващите десетилетия прави изключително много за усъвършенстването не само на Борис Христов, но и на други български певци – сред тях Елена Николай, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и др. 

“Голямото откритие на италианската оперна сцена е Христов-Пимен” – отбелязва на другия ден италианската преса. През следващите години Борис Христов гастролира на много италиански оперни сцени, между които: Оперния театър в Рим, Флорентинския театър “Комунале”, театрите “Ла Фениче” във Венеция, “Сан Карло” в Неапол, Миланската скала, Арена ди Верона и др., където си партнира със световноизвестните оперни певци М. Калас, Р. Тебалди, Т. Пазеро, Р. Корси, Елена Николай и др.

През 60-те години на миналия век след продължително прекъсване Борис Христов се завръща в България. Прави няколко забележителни записа в Храм-паметника “Свети Александър Невски”, като уговаря с българското правителство два дарителски акта: домът му  на “Цар Самуил” - 43 да се превърне след време в Музикален център “Борис Христов”, а римската вила на певеца да бъде преустроена в български център за изкуство. 

Световната музикална критика дава на Борис Христов титлата “цар на басите” и “бас № 1”. Неговият талант е невероятно съчетание на италианското белканто и славянската душевност, на пределна самовзискателност и способност да се търси новото, умението певецът да се сработва с колеги, диригенти, режисьори, без да отстъпва от своето изградено виждане за образа, който ще пресъздаде. Красивият, звучен, с типично славянски тембър глас на Христов, се отличава с извънредно богати изразни възможности – широк диапазон, обхващащ нормалния нисък басов регистър, и звучен наситен медиум, достигащ баритонално светли и свободни височини, които му позволяват с еднаква лекота и майсторство да интерпретира различни по характер роли както от славянския, така и от западноевропейския оперен репертоар. Характерни за неговото изпълнение са богатите психологични динамични отсенки. В ролите предимно от руския репертоар Христов следва интерпретационната линия на Шаляпин, вярно психологизирайки драматичните моменти и вглъбено предавайки тяхната лирика, като ги съчетава умело с някои основни черти на италианското белканто – кръгло фразиране, широко разгъната кантиленна линия, ясна и плавна градация и ефектно акцентиране на кулминационните моменти. 

Ролите на Филип ІІ, Борис Годунов, Мефистофел, Кончак, Иван Сусанин и Дон Кихот  са един от най-представителните превъплъщения на Борис Христов на оперната сцена. Повече от 400 пъти той изпълнява ролята на Филип ІІ като налага своята трактовка за трудно достижим еталон на интерпретация.  

Борис Христов гастролира на оперните сцени по цял свят. Като редовен член на Миланската скала той гостува на театрите във Франция, Англия, Испания, Португалия, Южна Америка, САЩ и др. Възторжено и заслужено са оценени както забележителното му певческо и актьорско дарование, така и превъзходният интелект, всестранната професионална и обща култура, изразени ярко във всяка от неговите многобройни музикалносценични изяви на световната оперна сцена. 

През 1986 г. музикалната фирма ЕМI пуска осем дългосвирещи плочи “Върховете на оперното изкуство на ХХ век” – поредицата започва с Борис Христов.

Певческото изкуство на Борис Христов не се свързва само с оперната сцена. Той е и концертен изпълнител –  предимно на руската народна и художествена песен, добър познавач на немската камерна песен – Брамс, Шуберт, Шуман. Успешни са традиционните му участия в оперно-симфоничните концерти с Римския радиоркестър, както и сътрудничеството му с оркестъра на Римската консерватория “Санта Чечилия”. 

Независимо че професионалната дейност на Борис Христов се развива извън България, неговото име е свързано и с българската музикална култура и оперноизпълнителско изкуство.

През последните години от своя живот Борис Христов се занимава с педагогическа дейност в Българската академия за изкуство в Рим, в която той предава своето изкуство на младите оперни изпълнители. 

Борис Христов умира на 28 юни 1993 г. в Рим. Днес между храм-паметник “Св. Александър Невски” и Светия Синод малка пътечка води до бронзовия бюст на великия българин, изпратен в последния му път от хиляди почитатели на неговото изкуство, защото именно от него започва световната слава на българските баси. 

Източник: Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе