На 26 април 1986 г. в съветската атомна електроцентрала в „Чернобил”, Украйна, възниква най-тежката авария в историята на ядрената енергетика през ХХ век. Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над Източна Европа, включително и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за това. В подобни кризисни ситуации, когато е застрашено здравето на нацията от ръководителите ѝ се очаква адекватна реакция и навременни мерки. От страна на Тодор Живков в качеството му на ръководител на НРБ – председател на Държавния съвет – такaва реакция липсва. Грижа и превантивни мерки обаче са взети от Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО) единствено по отношение на храната и водата на правоимащите, а обществото е оставено да тъне в неведение.

Когато още на 26 април 1986 г. вечерта световните информационни агенции дават гласност на атомната авария в България властта премълчава новината за катастрофата. Москва официално мълчи. А Живков, който може с едно телефонно обаждане да се свърже с Москва, дори не си дава сметка, че в този момент той е човекът, който трябва да защити българския народ. Запазването на съветските интереси обаче без съмнение се оказват по-важни. Москва продължава да мълчи и на 27 април. Първото безобидно съобщение за аварията е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април 1986 г. вечерта.

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерския съвет Григор Стоичков*, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.

Генералът от пожарната служба на Украинската ССР Леонид Телятников показва пораженията в експлоатиралия реактор на АЕЦ „Чернобил” на 26 април 1986 г. Самият той участва в загасяването на пожара след аварията, в резултат на което е облъчен с висока доза радиация. За тежката авария в СССР висшето партийно и държавно ръководство в НРБ начело с Тодор Живков решава да премълчи истината пред собствения си народ | Снимка: Ройтерс.

Стоичков свидетелства:

„За Аварията в Чернобилската АЕЦ Министерският съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратно неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г. На 30 април излезе официалното съобщение на съветското правителство, което беше публикувано във в. „Работническо дело“. Още на 29 април споделих с председателя на Министерския съвет Георги Атанасов за станалата авария и го информирах, че по линия на Гражданска защита са дадени указания за наблюдение. Предложих му да се проведе съвещание, което се състоя на 4 май. На същото бяха разяснени мерките, които следва да се провеждат от министерствата и председателите на общинските съвети.”

Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и лаконични и закъснели. Радиоактивният облак достига територията на България около 30 април 1986 г. На 1 май 1986 г. по ирония същия ден се в София и други големи градове на страната се провежда казионни манифестации за Деня на труда под ръменето на радиоактивен дъжд.

1 май 1986 г., София. Точно когато радиоактивният облак, образувал се от аварията в АЕЦ „Чернобил” в НРБ се провежда казионна организация в Деня на труда пред погледа на комунистическата върхушка, която е скрила истината за атомната авария, а Държавна сигурност взима предпазни мерки само за висшата партийна каста | Снимка: БТА.

На 2 май в района на столицата са отложени такова количество радиоактивни вещества, колкото са се утаили за последните 17 години. За периода 30 април – 2 май 1986 г. радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.

На 10 май следва ново правителствено съвещание. „В този период от време аз се обърнах към посланика на СССР Леонид Греков за изпращане на специалист за оказване на помощ. Той ми препоръча да се обърна към съветския Комитет за мирно използване на атомната енергия. Греков ми каза, че ние преувеличаваме опасността от радиационното замърсяване и „шумим“ повече отколкото трябва. Отговорих, че като правителство ние сме длъжни да проведем тези мероприятия, които нашите специалисти считат за необходими”, разкрива още Григор Стоичков.

Той изготвя специален доклад по случая, адресиран до председателя на Държавния съвет Тодор Живков и министъра на народната отбрана Добри Джуров. „Информирах Живков, че има замърсяване и че сме взели мерки за разместване на зърното, за спиране продажбата на известно количество сирене и производството на ябълков сок. Казаното от мен беше възприето само като една информация без той [Живков] да вземе отношение”, казва Стоичков.

В началото на 1987 г. е изготвен нов доклад до Живков относно „Предварителна информация за радиационната обстановка в страната в края на 1986 г.“ В него се посочва, че в резултат на изхранването на животните със замърсени фуражи се очаква повишаване на радиацията. Онова, което следва е  повторно повишаване на радиацията в млякото и месото. Как радиацията се отразява на българското население не е била от първостепенно значение за Тодор Живков, който в случаи, когато пряко се засягат интересите на СССР, както аварията в Чернобил, предпочита да не взима решения, които да предизвикат неодобрението на Москва.

След 1990 г. изследване на екип от катедра „Атомна физика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски установява, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва:

• 90 до 1400 пъти в Северна България;
• 340 до 1700 пъти в Южна България;
• 1300 до 31 000 пъти в планинските райони.

По степен на замърсяване (без Русия, Украйна и Беларус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент – това се дължи на скритата информация за тежката авария в СССР от комунистическия режим, което не позволява на населението да вземе най-елементарни предпазни мерки.  

След промените прокуратурата образува следствие за информационното затъмнение за аварията в „Чернобил”. Виж повече за съдебният процес, приключил с една от малкото осъдителни присъди за престъпление по времето на комунизма в секцията „ОСЪЖДАНЕ” на сайта (проследи линка – ТУК).

* Григор Стоичков прави тези разкрития в показанията си под клетва пред прокуратурата през юни 1990 г. по дело №1/1990 г. срещу Тодор Живков. Журналистът Христо Христов, който проучва близо 120-те тома архивни материали по делото, цитира казаното от него за първи път в книгата си „Тодор Живков. Биография” (2009).

Източник:  „ПАМЕТ 1944-1989”