Автор: Левкийски епископ НЕОФИТ (впоследствие Български патриарх и Софийски митрополит)
В тихия галилейски град Назарет св. Дева Мария, под попечителството на св. Йосиф Обручник, дала обет за девството през целия си живот, възраствала телом и духом, усилвала се в благочестието, пребъдвала в молитва и изучаване на словото Божие. Църковното предание говори, че един ден (в шестия месец след зачатието на св. Йоан Предтеча) светата Дева четяла книгата на св. пророк Исайя, където било записано: „Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (Ис. 7:14), „което ще рече: с нас е Бог" (Мат. 1:23), и размишлявала - коя ли е ще бъде тази велика Девица.
Точно тогава небесният пратеник св. Архангел Гавриил се явил пред лицето й с възторжен поздрав: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе!" (Лука. 1:28) Смирена и смутена от необичайната похвала, св. Дева недоумявала - какъв ли е този поздрав. Тогава Ангелът й отговорил с думите на св. пророк Исаия: „Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус". Ново, още по-силно недоумение обхванало чистата Дева: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" Ангелът отново й възвестил силата Божия: „Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи".
Св. Дух ще извърши особено предочистващо от първородния грях действие, та Мариината утроба да зачене и роди Младенеца безгрешен в Неговата човешка природа. „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти", отвърнала св. Дева в смирение и готовност да изпълни и послужи всепредано на волята Божия.
Това събитие поставило началото на нашето спасение. Нарекли го „Зачатие на Христа", „Благовещение за Христа", „Начало на изкуплението", „Благовещение на Ангела към Мария", а през VІІ в. се утвърдило наименованието „Благовещение на пресвета Богородица" в числото на великите празници на Христовата Църква.
Един век по-късно св. Йоан Дамаскин и Никейският митрополит Теофан съставили особен канон с азбучно краегранесие (акростих) в диалогична форма - разговор между св. Архангел Гавриил и св. Дева Мария. Денят 25 март е свързан съответно с 25 декември - Рождество Христово.
Родил се не само Бог и не само Човек, Синът Божи станал Син на Дева, явил се на света Месия - Богочовекът Христос. „Човеколюбецът не се погнусил да се роди от жена, говори в своята беседа Константинополският светител Прокъл, понеже това Негово творение давало живот. Той не се вселил в нечиста утроба, защото Той Сам я направил чужда на всякакво увреждане. Ако тази Майка не би била Дева, то роденият от нея би бил обикновен човек и раждането не би било чудесно; а тъй като и след раждането тя останала Дева, то кой е Роденият, ако не Бог. Необяснимо е това тайнство - по чудесен начин се родил Онзи, Който сетне безпрепятствено влязъл през заключените двери при Своите ученици, а св. апостол Тома, като изповядал съединените в Него две естества, възкликнал: Господ мой, и Бог мой! (Йоан. 20:28). Емануил отворил дверите на естеството като Човек и запазил невредимо девството като Бог, еднакво се заченал и родил; безстрастно влязъл, нетленно се родил, както предсказал св. пророк Иезекиил: „И доведете ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени" (Иез. 44:1-2).
Архангелското благовестие всъщност било свидетелство на силата Божия, което означава и самото име Гавриил - вестителят и служителят на Божието всемогъщество, благовестникът на великата радост за въплъщението на Сина Божи. Като прославяме светата Дева и благодарим Богу за великата Му милост, на следния ден след Благовещение правим събор и молитвена прослава в чест на Божия посланик св. Архангел Гавриил, богопредан участник в тайнството на нашето спасение.
Благовещенският празник носи похвали и чест за жената-християнка, за цялото женско естество. Това достойнство идва от св. Богородица - пренепорочната Дева и пречистата Майка Христова, останала за всички времена наша Майка небесна, духовна кърмителка и пазителка, радост и похвала за цялата вселена. Затова, като подражаваме на нейния свят живот, добродетелност и съвършенство, поднасяме й възторжен поздрав заедно с Архангела: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе! Радвай се, чиста Дево; радвай се, Невесто неневестна; радвай се, Майко на Живота!"
„Църковен вестник", СИ, бр. 12, 1993 г.